Дърво на живота

Дърво на живота (Дебела Мара, Дървовидната красула) (Crassula ovata)

Дървовидната красула или Дърво на живота произхожда от Южна Африка. В родината си достига височина от почти 3 метра, но в домашни условия у нас на височина може да достигне до 80-100см. Листата му са дебели, елипсовидни и восъчноподобни. Цъфти през зимата от декември до март със дребни бели или розови цветове без особена декоративна стойност. Растението е популярно у нас и под името Дебела Мара.

Място: Дървото на живота обича светлината. Затова през лятото му осигурете светло място, най-добре на шарена сянка. В най-горещите летни дни не излагайте на директно слънце. През зимата, когато слънцето е по-слабо, можете да отглеждате на остъклена тераса или на южен прозорец. Температурата през зимата не бива да бъде по-ниска от 10 градуса. След месец Май можете да изнесете Дървото на живота на балкона или в градината на шарена сянка. Ако отглеждате растението на директна слънчева светлина през горещите летни дни, листата му ще придобият червеникав оттенък.

Балконска роза

Балконска роза (Rosa)

Увлечението по розите не спира и на балкона. Но не мислете, че там растенията в малко пръст може да достигнат същата възраст, както в градината. Розите са растения с дълбоки корени и виреят по-добре, когато за корените им има повече място. Въпреки това си струва да опитате да отглеждате тези изключителни цъфтящи храсти в сандъче. Вече има множество сортове, които виреят добре при дълбочина на засаждане 20см. Подходящи за засаждане в дълбоки сандъчета или кашпи са всички миниатюрни рози, като „Слънчево дете“ (жълта), „Бейби Маскерейд“ (оранжевожълта), „Гулета“ (жълта), „Оранжева Меландина“, „Даниела“ (нежнорозова), „Розмарин 89“ (яркорозова) и „Скарлета“ (червена). Впрочем, всичко, което се продава в малки саксии, може да се засажда и в сандъчета, включително саксийни рози и саксийни минирози. Новост са саксийните рози, които се размножават чрез семена, като „Киси“ (миниатюрна, нежно-розова, добре разклонена). За големи и дълбоки сандъчета са подходящи и по-високи сортове, като „Фейри“. Този сорт цъфти с множество дребни съцветия, съвсем светлорозови, има лъскави, много здрави листа и пуска фини издънки, които се разклоняват силно. „Суейни“ достига 40см, пуска дълги, полегнали и дъговидно изправени издъики и цъфти с лебедовобели кичести цветове с големина 4-6м. Листата му са тъмнозелени и блестящи.

Велигденски кактус

Великденски кактус (Rhipsalidopsis)

Много хора често бъркат великденския кактус с коледния кактус (Schlumbergera). Като цяло, те доста се приличат, обаче, има някои неща, по които могат да се различат, това са листата им – великденският кактус има заострени ръбове на листата си, докато ръбовете на листата на коледния кактус са или заоблени, или със издатинки по крайчетата на сегментите, и формата на цветовете им – на великденчето цветовете са симетрични, със звездовидна форма и понякога ароматни.

Великденският кактус е много атрактивно растение с дълъг период на цъфтеж. Някои разновидности се покриват целите с цветове и могат да имат до 60 цвята. Цвета може да варира от бяло до червено през всички оттенъци на розово. Повечето от рипсалодопсисите предлагани сега са хибриди между Rhipsalidopsis gaertneri и Rhipsalidopsis rosea. Великденските кактуси са предимно с каскадна форма на растеж, но обикновено започват да провисват след като достигнат височина поне 30 см.

Като цяло, рипсалидопсисът е непретенциозно растение, нуждите му зависят от сезона. След като премине опасност от застудяване той може да бъде изнесен на въздух – на балкона или в градината, за през лятото. Поддържа се равномерна влажност на почвата и се подхранва на 15-20 дена с тор за кактуси и сукуленти, с по-голямо съдържание на калий и по-малко на азот.

Великденският кактус се нуждае от период на покой от октомври до февруари. През това време той предпочита хладно място с температура около 13°С. Почвата през този период трябва да изсъхва леко между поливките.

Орхидеята бижу

                                                 

Катлея Довиана - едно истинско бижу в света на орхидеите (Cattleya dowiana)

Катлея Довиана – едно истинско бижу в света на орхидеите

Историята на Cattleya dowiana е почти толкова интересна и уникална, колкото и самата катлея. Това е една от едроцъфтящите катлеи или по друг начин казано – една от групата на унифолиатните катлеи, т.е. тези, чиито булби завършват с едно единствено листо. Това е единствената катлея, която блести с истински жълт цвят, с уникална кадифена пурпурна устна, прорязана от златни венички.

Колкото и странно да звучи, Cattleya dowiana е откривана два пъти. За първи път с нея се среща великият ловец на орхидеи Josef Warscewicz, на името на когото е кръстена друга унифолиатна катлея (която той открива през 1854 година). През 1850 година, при една от експедициите си в Коста Рика, той се натъква на невиждано до тогава чудо – естествено жълта катлея (в интерес на историята трябва да отбележим, че към този момент известните унифолиатни, едроцъфтящи катлеи са 8, тоест наполовина на тези, които спадат към групата днес и всички са бледо лилави. Затова жълтият цвят предизвиква истинска еуфория сред европейските колекционери). Warscewicz е удивен и събира колкото може екземпляри, които изпраща в Европа, заедно с хербарии, които е трябвало да послужат за доказателство за откритието на новия вид. За съжаление нито един екземпляр не преживява тежкото пътуване, а хербариите, изпратени до един от водещите ботаници по това време със специални интереси към катлеите – Rеichenbach, по неведоми причини така и не достигат до него (не мога да се сдържа – явно и тогава пощите не са били това, което се е очаквало от тях ). От това велико откритие само в рамките на няколко седмици остава единствено писмото на орхидеения ловец, разказващо за греещата в златно катлея. Години наред след това подобно чудо на природата не е открито, самият Warscewicz се връща в Европа след тежка зараза от жълта треска и жълтата катлея остава само в мечтите на любителите и ботаниците, които дори започват да си мислят, че Warscewicz си е направил шега с тях.

Звездна гладиола

Ацидантера (Звездна гладиола) (Acidantra murielae)          Родината на Ацидантерата (известна още и като звездна или абисинска    гладиола) е Етиопия. На височина достига до 80 см. Това прави Ацидантерата подходяща както за отглеждане в градината, така и в стайни условия. Цъфти за кратнко през лятото (Юли и Август), но за сметка на това с великолепни бели или кремави ароматни цветове. Листата, както и на останалите представители на Семейство Ирисови (Перуникови) са мечовидни.


Място: Идеалното място за Ацидантерата е светло място на пряко слънчево греене. Предпочита проветриво място със свеж въздух. Оптималната температура е около 20 градуса.

Грижи: Осигурете богата на хранителни вещества почвена смес, но задължително пропусклива и отцедлива. Оптималният субстрат е равни части чимовка, листовка и пясък. Задължително се погрижете за добър дренаж, ако отглеждате цветето в саксия в стайни условия. Поливането на Ацидантерата, както и на останалите луковични растения е умерено. След изсъхване на листата поливането се прекратява и почвата се оставя напълно суха.
Торенето е в началото на лятото, като се ползват торове за луковични цветя (на пазара има голямо разнообразие от специализирани торове за луковични).

Размножаване: Размножаването на Ацидантерата е лесно с чрез луковици, които се засаждат през пролетта. Луковиците се съхраняват при температура около 10 градуса през зимните месеци. През пролетта презимувалите луковици се засаждат в нова почва и се полива умерено.

Съвет на градинаря: Засаждайте на групи в градината. През зимата преди температурите да станат отрицателни, можете да внесете в зимната градина.

Лавандула

Lavandula angustifolia 

Родина на лавандулата е Средиземноморието. Известни са около 25 вида. Най-добрите видое се отглеждат във Франция и България. У нас като етерично маслено растение се отглежда обикновената (теснолистната) лавандула (Lavandula vera). Внесена е от Франция в началото на XX век.

Лавандулата е многогодишно тревисто растение (полу храст или храст) от семейство устоцветни. Храстът от лавандула достига до 60 см височина. стъблата са многобройни,  коленчати. листата са линейни, срещуположни, покрити с власинки и вдигнати надлъжно. Цветовете са синьовиолетови, събрани в класовидни съцветия на върха. съдържат от 0,5 до 2,0% етерично масло.

Засажда се главно в Карловско и Казанлъшко, а вече и в други райони на страната с надморска височина до 1000 метра. неустойчиво на зимните студове, предпочита места с по-умерен и топъл климат, които изключват измръзването му през зимата. В някои домове със зимна веранда лавандулата се отглежда като декоративно растение. Засажда се в саксии или в дълбоки керамични съдове и пролетта се изнася на открито. Ако се появи мъх в саксията или на моравата, това е знак за лош воден, въздушен и хранителен баланс. 

Основна употреба

 Най-големи почитатели на лавандулата като подправка има в италианската, испанската и френската кухня. Използват се както зелените, така и изсушените листа.Маслото от Лавандула понижава артериалното налягане и предотвратява задържането на течности в организма. Има успокояващи и антидепресивни свойства и др.

 Лавандуловото масло се използва широко в сапунената и парфюмерийната промишленост, в козметиката и медицината.

Китайска роза

Китайската роза е розата на тропиците. Тя се отнася към сем. Слезови (Malvaceae), наброяващ около 300 вида. Цъфти почти през цялата година и достига до 1-2 метра в домашни условия. Живее повече от 20 години. Представляват треви, листопадни и вечнозелени многогодишни храсти, или дървета с височина до 3 м. Цветовете са обикновени или кичести едноцветни и двуцветни цветове с различна големина в бяло, жълто, оранжево, розово или червено. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри до 15 см. Цъфти от пролет до късна есен. Аромата е лек и наподобява този на червената боровинка. Китайската роза може да се срещне и под името Хибискус.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Родината на хибискуса е Азия, но някои растат и в Африка в диво състояние.